Лятото дойде по бургаските улици и плажни ивици.

Бургас,Лозенец,Китен,Царево

“Не може с положителност да се каже къде е било първото селище на прастарите потомци на днешните жители на с. Тракиец (тогава с.Елехча), но може да се твърди, че жителите му са потомци на тракийско племе беси и славянското племе драговичи. Сведения за живота на българското население на с. Тракиец през време на Второто българско царство ни дават различни наименования на местностите – Петровица, Аязмото (кладенец), Кулето (кула), Гробето,Узунца и др. Името на селото според едни автори произхожда от Елшица – /да дирим елхи/, а според други от /Елес/-Еляз/ – персийска арабска дума която означава “смокиня”. Последното е по-вероятно поради големия брой смокини по дворовете запазени и до днес.При строежа на язовир Тракиец са били открити останки от тракийско и старобългарско селище.Язовир Тракиец е най-големият язовир на Балканския полуостров с каменна стена.Дълга е 1100 м и е изцяло изградена от трамбовани земни маси без използването на бетонна конструкция. Язовирът е изключително беден на рибни ресурси поради дългогодишното бракониерство на което се подлага. Напълно неподходящ за любителски риболов. През последните години зарибяването с различни видове риба не води дори до нищожна промяна в рибните ресурси. Най-честият улов е на шаран. Срещу селото се издигат малкия и големия Хасар. В района между малкия и големия Хасар е съществувал български манастир “Свети Николай” и е бил запазен до 1665-1670 г. Той е играел важна роля за българите от Хасковския край. Сегашната черква в селото носи името на този манастир.

След освобождаването от османско робство била построена Цвятковата чешма и чешмите Папаз бунар и Алакчелан, а през 1933 г. бе прекарана вода на поляната под Аязмото за улеснение на населението по време на събора, който е на СПАСОВ ДЕН.

Преброяване на населението се извършва преэ 1906 г. – 815 ж., 1928 г. – 1065, 1934 г. – 1193 души. С изселване на много семейства по градовете през последните години се заселват доста помашки семейства. В днешно време е трудно да се чуе българска реч в селото. На 1 км. от селото се намира местността Аязмото. След освобождението от османско робство славата на Аязмото станала много популярна с лечебната сила на водата му, лекуваща много болести. Започнали да идват все повече и повече болни хора от цялата страна.Тук се намира единствания в България параклис кръстен на майката на Дева Мария / Богородица/ – Св.Ана.През октомври 2009 в местността около Аязмото е издигнат и осветен християнски кръст.Голямото посещение на хора от далечни краища е наложило построяването на 3 стаи за гости, а по късно и голяма кухня. През 1908 г. обемът на кладенчето бил разширен с диаметър 3 м. и дълбочина 1,70 м. За почистването и хигиенизирането на Аязмото се грижи църковното настоятелство.” Източник на информацията wikipedia.

Честита първа пролет 2012.